Никога да не намерят покой - нито на земята, нито на небето
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
26 август 2022 година
Вчера вечерта за пръв път през годината отворих всички прозорци. Дръзко, необятно, в целия апартамент на своя 17-ти етаж. Както в миналото, в оня, предходния живот.
Преди няколко години, когато търсех нов апартамент, разглеждах единствено тези, в които апартаментите бяха по-близко до небето.
Помня, брокерката сподели на сътрудника си по телефона: „ Моята клиентка сигурно е внучка на Карлсон, десети етаж за нея е „ дребничък “.
А на мен ми харесва да има доста въздух, птиците да летят в близост, да виждам от високо любимия си град.
Сега виждам фронтовата линия. Виждам как летят ракети. Виждам огнища и пожари. Когато летяха изтребителите, ми се струваше, че виждам лицата на водачите..
Много е горещо, отвратително задушно харкивско лято. Затворени, с дръпнати пердета, залепени със скоч на кръст или даже заковани с шпертплат прозорци.
Съвсем не можеш да дишаш.
Уморих се да се укривам. От взривната вълна, от частите снаряди, от гърмежите. Широко разтворих прозорците и пуснах вътре прохладата на августовската вечер. Господи, какъв кеф!
Дълго време седях на балкона, гледах потресаващото звездно небе. Никога не съм виждала в Харкив толкоз звезди.
Денят беше тежък. Сигурно най-тежкият в моя живот.
Изпратих мама.
Но в този ден всичко беше някак правилно, дори… достолепно. Без суетност, без засичане с други погребални процесии, когато две страдания се срещат в коридорите или на парковите алеи.
Нямаше нищо подправено, патетично, ритуално пресилено. Само прелестното време и толкоз рядката в града тишина.
Докарахме мама напряко пред централния вход в кардиологията, с цел да може татко да се сбогува с нея.
– Така не се прави, не е редно – пред корпуса на кардиологията, – изпуфтя недоволната санитарка.
Прави се. В нашето семейство постоянно се прави по този начин, както повелява сърцето, а не приличието.
Никога преди не съм чувала моят баща да ридае.
" Ти си моят живот... Моята душа… Ти ме подари със шестдесет години благополучие. Да бъде проклета тази война! “
Толкова мощна обич. Толкова мощна злоба.
Мама паднала на земята с инсулт няколко минути след гърмежа на следващата съветска ракета в прилежащия двор. И повече не се вдигна. Никога.
Да, баща, проклета да е тази война. Проклети да се хората, които са я почнали и я поддържат. Проклинам ги толкоз откровено, че в никакъв случай няма да намерят покой, нито на земята, нито на небето.
Разтворих прозорците. Дишах август и гледах звездите.
Половин година война. Мина пролетта – „ пролет, която нямахме “.
Свършва лятото – „ лято, което ни лишиха “.
След няколко дни ще настъпи есента. Нека тя да бъде „ есен, която ще ни донесе успеха “.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
26 август 2022 година
Вчера вечерта за пръв път през годината отворих всички прозорци. Дръзко, необятно, в целия апартамент на своя 17-ти етаж. Както в миналото, в оня, предходния живот.
Преди няколко години, когато търсех нов апартамент, разглеждах единствено тези, в които апартаментите бяха по-близко до небето.
Помня, брокерката сподели на сътрудника си по телефона: „ Моята клиентка сигурно е внучка на Карлсон, десети етаж за нея е „ дребничък “.
А на мен ми харесва да има доста въздух, птиците да летят в близост, да виждам от високо любимия си град.
Сега виждам фронтовата линия. Виждам как летят ракети. Виждам огнища и пожари. Когато летяха изтребителите, ми се струваше, че виждам лицата на водачите..
Много е горещо, отвратително задушно харкивско лято. Затворени, с дръпнати пердета, залепени със скоч на кръст или даже заковани с шпертплат прозорци.
Съвсем не можеш да дишаш.
Уморих се да се укривам. От взривната вълна, от частите снаряди, от гърмежите. Широко разтворих прозорците и пуснах вътре прохладата на августовската вечер. Господи, какъв кеф!
Дълго време седях на балкона, гледах потресаващото звездно небе. Никога не съм виждала в Харкив толкоз звезди.
Денят беше тежък. Сигурно най-тежкият в моя живот.
Изпратих мама.
Но в този ден всичко беше някак правилно, дори… достолепно. Без суетност, без засичане с други погребални процесии, когато две страдания се срещат в коридорите или на парковите алеи.
Нямаше нищо подправено, патетично, ритуално пресилено. Само прелестното време и толкоз рядката в града тишина.
Докарахме мама напряко пред централния вход в кардиологията, с цел да може татко да се сбогува с нея.
– Така не се прави, не е редно – пред корпуса на кардиологията, – изпуфтя недоволната санитарка.
Прави се. В нашето семейство постоянно се прави по този начин, както повелява сърцето, а не приличието.
Никога преди не съм чувала моят баща да ридае.
" Ти си моят живот... Моята душа… Ти ме подари със шестдесет години благополучие. Да бъде проклета тази война! “
Толкова мощна обич. Толкова мощна злоба.
Мама паднала на земята с инсулт няколко минути след гърмежа на следващата съветска ракета в прилежащия двор. И повече не се вдигна. Никога.
Да, баща, проклета да е тази война. Проклети да се хората, които са я почнали и я поддържат. Проклинам ги толкоз откровено, че в никакъв случай няма да намерят покой, нито на земята, нито на небето.
Разтворих прозорците. Дишах август и гледах звездите.
Половин година война. Мина пролетта – „ пролет, която нямахме “.
Свършва лятото – „ лято, което ни лишиха “.
След няколко дни ще настъпи есента. Нека тя да бъде „ есен, която ще ни донесе успеха “.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ